Re: Герои на вампирите

by Rouz McAddams. Сря Юли 04, 2012 12:20 pm

Име:
Роуз Мкаддамс

Раса:
Вампир

Възраст:
18/846

Дарба:
Контролира съзнанието на всички същества само с поглед.

Снимка:

Nina Dobrev

Външен вид:
Студенина. Това излъчваха очите на Роуз. Загубили бяха отдавна онзи блясък, който придаваше човещина на момичето. Бяха загубили искрата на живота. Очите, те издаваха всички тайни нали, а Роуз беше момиче с много такива, но за тях по-късно. Вглеждаш се в тях и забелязваш, толкова нюанси на зеленото, сливащи се един в друг. Спускаш се надолу и там виждаш, прекрасни скули, малко и късо носле...и устните и. Плътни и бледо розови, като долната устна, беше малко по-голяма от горната, както при повечето хора. Чертите и бяха така чувствени, така идеални. Тялото и беше съвсем нормално за момиче, изглеждащо на крехките 18 години. Косата на Роуз се стигаше до кръста.Тъмна и блестяща като слънцето. Имаше малък контраст между мраморно бялата и кожа и светлата и коса.Беше като изваяна скулптура. Тъничък кръст, разкошно закръглен ханш и дълги крака. Стилът и на обличане, говореше за това, колко ексцентрична беше всъщност. Един ден момичето можеше да е с обувки на висок ток, а на другия с кецове. Може би, само и единствено модата и носеше някаква радост. Това ли беше нещото, което я държеше "жива"? Тя отдавна беше умряла, но само вътрешно.

Характер:
Характера на Роуз е доста сложен и настроенията 'и се менят на секунди. Повечето я оприличават в образа на безчувствена и опасна мацка с сили, които не се страхува да използва. И са напълно прави. Импулсивна е и не мисли много преди да действа, което я прави много опасна, имайки се на предвид, че е същински демон и знае как да използва силите си перфектно. Голям инат е никога не може да излезеш на глава с нея. Науми ли си нещо това трябва да е и точка по въпроса. Независима е и не приема заповеди от никой.Не я интересуват чуждите мнения и е много трудно да я засегнеш или обидиш по какъвто и да е начин. Но направиш ли го рискуваш самият Дявол да се изправи срещу теб. Тогава става истински пожар и единственото, което може да направиш в този момент е да се молиш на който се молиш там или да се надяваш всичко това да е ужасен кошмар, пренесъл те в Ада, и всеки момент ще се събудиш от него. Защото Роуз е способна да те убие по близо милион съвсем различни и много болезнени начина. А да не говорим за измъчването, в което е най - добрата. Просто не се опитвайте да я ядосате или засегнете по някакъв начин, защото само по някаква случайност успеете просто ще се молите никога да не сте се раждали.Не е добро момиче(изобщо даже!), професионална лъжкиня и невероятна манипулаторка. Обича да контролира, би направила всичко, за да постигне това, което иска и едва ли ще намерите по - голяма актриса от нея.Веднъж предадеш ли я е много трудно да върнеш доверието ѝ обратно и да я накараш да ти вярва отново. Много е отмъстителна и затова никой не смее да си прави шегички с нея още по - малко да говори и работи зад гърба 'и. Тогава с един замах би съсипала живота му.

Биография:
Роуз е родена в малко и много красиво градче. Още от малка си пада по белите и дразненето. Родителите ‘и са се опитвали да я променят, но никой не казва на Роуз какво да прави и какво да не прави. Още от малка е научена сама да се грижи за себе си и само за себе си, защото винаги може да стане нещо много лошо и ти да обереш пешкира.Минали години и Роуз развивала недосегаемия си характера си, заминавайки от и връщайки се в градчето. Когато станала на 18 години отново се върнала при родителите си, само че тях вече ги нямало. Всички роднини на Роуз и всички приятели били хладнокръвно убити от вампир. Единствените оцелели били избягали. Тези вампирски неща били нови за Роуз и тя не знаела какво да прави. Започнала да събира всички тела на двора, след което ги запалила. Гледала как най – близките ‘и горят пред нея. И тогава внезапно някой я сграбчил назад, опитвайки се да я удуши. Роуз се опитала да избяга, ритала 'и викала, но изведнъж всичко 'и причерняло. На следващия ден се събудила в стая, която до преди никога не била виждала. Била 'и толкова лошо, че едвам станала от леглото, на което се намирала. Точно щяла да стане от леглото, когато в стаята нахлул същия мъж, който убил семейството 'и. Роуз не знаела какво да прави, поради простата причина, че не знаела какво е все още. Била едва на 18 години, както споменахме често заминавала и родителите 'и така и нямали възможност да 'и кажат каква всъщност е и единствената причина, поради която тя не знае истинската си същност е, защото родителите 'и искали тя да живее и расте в спокойствие преди да разбере за силите си и това, което трябва да прави. Вампирът обаче знаел, че всъщност истинските родители на Роуз били вампири. Те си създали дете преди да бъдат превърнати след което го дават на друго семейство да го отглежда за да не страда и да бъде в безопастност.. Вампирът й разказал всичко.. Това, което трябва да бъде всъщност и засилите, които притежава. Той я превърнал.. Роуз му била слуга за повече от 500 години. Правила това, което той иска и не можела да направи нищо по въпроса. Правила това, което той и приятелите му искат. Но един ден на Роуз 'и писнало и, благодарение на един.. нека го наречем приятел, тя успяла да избяга. Искаше 'и се да е успяла да го убие, но не беше и продължаваше да се страхува, че някой ден този вампир щеше да я намери, а тя не беше много убедена, че можеше да го победи, колкото и добре да владееше силите си, защото той беше много по - голям от нея и притежаваше прекалено много сили. Сега е дошла в този град за да се опита да намери сигурно убежище и може би да започне живота си отначало.

Допълнителна
информация:
-Обича да пее.
-Харесва й да е на спокойно място сама.
-Има пръстен, който я предпазва от слънчевите лъчи.
-Има колие, което я предпазва от магиите на вещиците и от дарбите на другите същества.

by **Дийн Уинчестър** Сря Юли 04, 2012 2:38 pm

Ликът на Нина е зает, моля да го смениш и тогава ще те одобря Герои на вампирите - Page 3 3533750866

by **Wiiktorriya Cupar** Вто Юли 31, 2012 3:12 pm

Герои на вампирите - Page 3 Tumblr_m6ruwsWdYS1qelssqo1_500

Име на героя : Виктория Купар .../Вики (Crystal Reed)
Възраст: 19 /134
Раса: вампир
Дарба: Нараняване с поглед и Телекинеза
Характер:
Изненадващо за всеки тя е доста спокойно момиче,въпреки това може съвсем спокойна да отнеме живота на нищо неподозиращ човек,ако е раздразнена. Едва ли би го показала,би си проличало по действията й. Свикнала е да бъде сама..Лесно може да те порази с леденото си държание, което я следва неотлъчно почти навсякъде. Груба, заядлива и много непредвидима. Това са трите думи които я описват почти съвършено. Държанието често печели много врагове искащи смъртта й, но тя никога не губи ! Не се залъгвай по крехкият й вид, тя е опасна, хладнокръвна и никога не можеш да познаеш какво се върти в главата й. Както все друг богинята има и добри страни. Умее да е мила ако се налага. Приказлива е, особено когато е в добро настроение. Да я видиш такава е рядко явление. Усмивката й се показва толкова рядко и то съвсем за кратко. Малко хора могат да я накарат да се усмихне
Външен вид :
Виктория има дълга кестенява коса, която в повечето случаи се стеле свободно по гърба й. Изключително красиви кафеви очи със златисти точици, приличат на пролетни листа огряти от слънцето. Спокойният й поглед те подканва да й се довериш и да я обикнеш, но това не винаги е добре за теб. Има нежна и деликатна кожа,малки и плътни розови устни и право малко носле.С елегантните си извивки,тя винаги е привличала погледите на всички. Заразителната й усмивка може да направи чудеса...
История :
Виктория е родена в Рио Де Жанейро/Бразилия ... съвсем малка е изгубила майка си ...,но живее с баща си които има голям син от бившата си съпруга . Джош ''братът'' на Вик е доста изненадан от факта , че Вики е толкова щастлива ..понеже тя си мисли ,че майка й е заминала в Германия за да работи ..баща й крие истината от нея ..Един ден когато Джош е сам с Вики ..той влиза в стаята й и казва цялата истина ,че майка й е починала и баща й я лъже .. Вики избягва от къщи и отива в някаква гора ..Там се среща с привлекателен мъж които й дава от кръвта си ..а след това я убива ..А Вик става вампирка ... Събужда се и изпитва глад ..не може да се владее ...спомня си всичко което и е казал Джош връща се в къщата там вижда баща си ...и го убива ..После съжалява за случилото се , но е късно ...Джош вижда всичко ..Вики бързо си оправя багажа и заминава за далечно градче ..там си намира приятели и достаа врагове ..

by **Renesmee Winchester** Вто Юли 31, 2012 3:14 pm

Одобрена си!Добре дошла и приятно прекарване при нас! ^^

by **Tayllor Le'roux** Вто Юли 31, 2012 7:07 pm

Име: Tayllor Le'roux
Години: N/A
Раса: Древен Вампир
Дарба:
1.Отнемане на вампиризъм.
2.Абсорбиране на дарбите на превърнатия.
3.Влияние над останалите същества.

Характер:

Първото впечатление, което създава Тейлър е за едно не особено добре настроено към другите, момиче. Самовлюбена, жестока.. с една дума - кучка. В действителност наистина е такава, но не е чак толкова зла, за колкото я представят другите. Истинската й по-добра страна е потисната надълбоко в нея и Леро се старае да не я показва. Дълбоко в себе си мисли, че това ще я направи слаба и никога не се отдава на емоциите си, освен ако не са лоши и с тях е придружено желанието да убие някой. В редките случай когато греши, никога не се извинява, нито признава че е в грешка. Тя винаги е правата, независимо от всичко и не би се примирила да си признае пораженията, които почти не съществуват. Да се извини е под нивото й, а за нея това граничи с унижение.Чувствата й са притъпени до крайност.Предпочита да се затвори в себе си отколкото да разкрие черната си душа пред някой. Погълната е изцяло от мрака. Сякаш е създадена от мрака. Не зачита нищо и никого и убива на ред. Държанието й по време на разговор се различава доста от другите. Използва доста често сарказъм.

Външен вид:

Тя е онова чаровно, неповторимо красиво момиче, което врътва главата на всеки само с един поглед. Тейлър притежава невероятна красота, присъща само на ангелите. Очите й лешниково кафяви, в които човек може да се загуби или потъне в страх. Косата й в цвят дървесна кора, дълга падаща на талази от коприна по гърба и рамената й. Мекотата на косата ѝ може да се сравни само с тази на най-ефирния кашмир. Не много висока, с изваяна фигура. Заради тренировките тялото й е стегнато, издържащо на всякакъв тип болка. Кожата ѝ е нежна и бледа и благодарение на това изпъкват наситенорозовите й плътни устни, криещи зад себе си омайна усмивка, която доста често обича да излиза наяве.

История:

Ден 30, месец 6, година неизвестна. В малко село се ражда дето, за което отдавна се е говорило. Красиво малко момиченце си поело дъх за първи път. Никой не можел да повярва на историите, които се говорили за нея. Никой не вярвал, че на този свят може да се роди такова същество като нея. Именно вампир. Това понятие било непознато за всички в това малко селце. Старата водачка на племето искала смъртта му, но на майката на Неферет, сърце не й давала да я убие. За това когато паднала нощта майката я сложила в една кошница и я пуснала по реката. На сутринта тя отишла при старата жена и я взела със себе си. Изкачили най-високият връх и от там хвърлила детето си. Но това било само за заблуда. В пелените бил увит един камък. Така майката на Леро, Ламия успяла да спаси рожбата й. Години наред нямало никакви новини от Неферет, жената се чудела какво се случвало с дъщеря й. Един ден вече решена, тръгнала да я търси. Обикаляла териториите в огромен радиус. Не спирала дори й за миг. Най-накрая я намерила. Неферет била пораснала и гонела 18-та си година. Беше я намерила точно на време. Водачката на племето беше и обяснила още в началото, че дъщеря й ще се превърне в същество, цялото обвито в тъмнина, но коя майка може да повярва на това. След дългите разговори, които провели, Неферет разкрила на майка си, че била отгледана от могъща жена, носеща името - Ллилит- първият демон на Земята. Обяснила й, че знае какво я очаква и щяла да го поеме. Безсмъртие и сила, кой би отказал на това. Всеки един човек би се поддал на тези изкушения. Дори майка й била вампир, но не смеела да каже на никой, защото не я очаквало нищо хубаво.
Заживели щастливо, докато отново не дошъл 30-ят ден на 6-ят месец. Ламия и Лилит знаели как ще се развие всичко за това подготвили всичко предварително. Сукубусът, със своят чар, успяла да плени няколко скитащи мъже. И така Неферет се превърнала във вампир. Била една от първите след майка си. Новородената вампирка, пресушавала тела за части от секундата. Апетитът и не замирам. Не останал никой друг жив в пещерата освен Лилит и Ламия. Девойката ги нападнала като изцедила майка си до последната капка. От тогава насетне нито чула, нито видяла Лилит. Последното, което помнеше от нея, как бягаше ужасена от пещерата. След около година научава, че има сестра, не и отнема много време намира я и я превръща във вампир. Двете сестри се скарват жестоко и от тогава рядко се вижат
Така Неферет прекарва живота си сама, научавайки се да контролира жадната си за кръв, но никога не успяла да укроти желанието си за убийства. Хилядолетия след хилядолетия, приятели след приятели, жертви след жертви, държави след държави, докато не разбрала за това малко интересно градче.

Допълнителна информация:
- Пуши много и не може никога да откаже цигарите.
- Ако нещо не я интересува, се прави на разсеяна.
- Харесва й да гледа как някой се мъчи над нещо, независимо какво е то.
- Запалена е по-скъпи коли.
- Любимия й цвят е червения.
- Бисексуална
- Истинското й име е Неферет, но го променя на Тейлър
- След като е живяла доста време,Тей е опитала почти всичко. Обича да се отдава на алкохола, разврата, наркотиците, предизвикателствата, драмите, скоростите, хазарта.
- Изучавала е акупунктура.
- Единственото нещо, което може предизвика смъртта й е Лунния кинжала , който е изчезнал преди векове в Древна Гърция.

Лик: Мила Кунис

by **Дийн Уинчестър** Вто Юли 31, 2012 7:20 pm

Хубав герой, одобрена си!

by **Elena Gilbert.** Пон Авг 27, 2012 1:05 pm

- Barbara Palvin -

Име;
Ейвъри Даркблуум

Прякор;
Ейв, Иив

Години;
Изглежда на 19, а е на около 600 години

Раса;
Вампир

Дарба;
Внушение; Проекция; Нараняване с поглед

Външен Вид;
Ейвъри е просто момиче - мечта. Когато бе човек кожата й бе с лек бронзов тен. Сега е просто млечно - бяла и мека като кадифе. Косата й е златно руса и права, но обича да я къдри понякога. Харесва да сменя стилът си. Има красиви бледо сини очи, които биха могли да омаят всекиго. Лицето й е като изваяно от ангелите. Има перфектни черти. Устните й са меки и плътни и леко розовеят. Скай има страхотно тяло. Слабо и стегнато, мечтата на всяко момиче. Има грациозна походка и добри маниери.

Характер;
Характерът на Ейв е труден за описване. В един момент тя се държи мило и учтиво. Разбира се само пред тези, за които я е грижа. А те не са много. Ако се налага тя би направила всичко за тях. Ейвъри умее да обича истински. Понякога и ако иска тя може да се държи като пълна кучка. Би могла да ликвидира всекиго само да пожелае. Не е добре да си я печелиш за враг.

История;
Ейвъри е родена в малко градче в провинцията на Англия преди няколко века. Родителите й не са били много заможни хора и едвам свързвали двата края. Въпреки това те били сполетно и обичливо семейство и Ейв никога не е оставала гладна и боса. Когато пораства тя става красиво момиче, дори най-красивото в градчето. Един ден от там случайно минава някакъв благородник, чието внимание тя привлича. Той я харесва и двамата се запознават. Допадат си и те започват да излизат все по-често и да се сближават. Той се влюбил в Ейвъри, но за нея той бил просто приятел. Чувствала го като по-голям брат и не искала да бъдат нещо повече. Той обаче настоявал и един ден дори й предложил с надеждата, че тя ще се съгласи, тъй като той е богат и влиятелен мъж, а това би било в полза на нея и семейството й. Ейв била много изненадана, но не можела да приеме по простата причина, че не била влюбена в него. Щом родителите й научили обаче я накарали на сила да приеме, за доброто на семейството. Така принудена тя се съгласила и двамата се оженили. Той я завел в големия град, където щели да живеят. Тя обаче подозирала, че има нещо нередно в него... и се оказала права. Една вечер той й разкрил мрачната си тайна, че е вампир и че иска да превърне и нея, за да са заедно завинаги. Тя била потресена и не искала да е вампир. Той обаче я превърнал на сила. След като се събудила в новия си облик тя била разярена и избягала. След известно време решила да посети родителите си, но ги намерила зверски убити в къщата им. Всичките с огромни разкъсани рани на врата. Досетила се кой е. Потресена тя намерила своя "мъж" и с яростта си го убила. Сега тя е решена да забрави миналото си и да започне на чисто. В нов град. След векове местене тя открила малкото градче на име Мистик Фолс, където й харесало и решила да поостане тук.

Допълнителна информация;
Има невероятно красива и елегантна гривна с камъкът лапис лазули, която я предпазва от смъртоносните за вампирите слънчеви лъчи.

by **Renesmee Winchester** Пон Авг 27, 2012 1:11 pm

Ще те помоля само да си избереш друго име, тъй като това е почти същото с друга потребителка /Ейвъри Дарксоул/ и тя не е съгласна да са почти еднакви..Иначе си одобрена!Добре дошла при нас! ^^

by **Elena Gilbert.** Пон Авг 27, 2012 1:14 pm

Незнам за нея, но аз съм с това име и по други форуми и не съм и го копирала. Просто си приличат малко, но какво от това, не са еднакви.

by **Renesmee Winchester** Пон Авг 27, 2012 1:23 pm

Добре, одобрена си!Попълни си профила и character sheet-a ^^

by **Elena Gilbert.** Пон Авг 27, 2012 1:24 pm

Мерси.

by Katherine Pierce. Съб Ное 17, 2012 6:01 am

Нина Добрев.

Име: Катерина Петрова (по-късно позната и като Катрин Пиърс)

Години: Над 500, но неясни с точност. Изглежда на около 20-22

Вид: Вампир

Дарби: Манипулация на мисли и чувста, като често има и пълен контрол над съзнанието, която й позволява да създава илюзии и внушения

Външен вид: Катрин има дълга и тъмна коса, която често е леко накъдрена. Тя не обича да прекарва дълго време, за да си оправи косата, затова най-често я носи свободно, като прибира предните си кичури, за да открие лицето си, но винаги оставя два-три, които падат закачливо. Кожата и’ е светла, дори леко бледа. Кат обича да показва естествената си красота. Рядко носи грим или в повечето случаи той не си личи – предпочита малко пудра, спирала, черен молив и лек гланц. Фигурата и’ е стройна и често е обект на завист. Ан не полага никакви грижи, за да запази фигурата си, тя просто и е дар от природата. Ръцете и’ са изящни, а пръстите и’ – дълги и с добре поддържани нокти. Катрин обича изящността и елегантостта, затова в гардероба и’ се срещат дълги вечерни рокли, както и дрехи от 18-19 век, но както всяко съвременно момиче, тя обича да носи и дънки, топове, блузи и туники. Единственото условие е те да са поне малко елегатни. Външността й често подлъгва със своята миловидност и непорочност.

История: Катерина Петрова е родена в България преди неясен брой години. Позната е сред Древните като двойника на Петрова – човек, който може да бъде изпозван в ритуала за премахване на проклятието, тегнещо над тях и възспиращо възвръщането на силите им. Малко преди деня, в който ще се проведе ритуала, вампир се смилява над Катерина и я превръща, спасявайки я от смъртта. Не след дълго Катерина напуска Европа заедно с останалите вампири, но когато пристигат в Америка се отделя от тяхната група и променя името си на Катрин Пиърс. От този момент започва и новият й живот. През 1864 година Катрин пристига в Мистик Фолс и отсяда в имението Локууд, което по това време е притежание на семейство Салватор. Катрин се представя за закачлива млада дама, която в същото време е студена, пресмелива и притежава лукави черти от характера. Тя прикрива вампирската истина, представяйки се като сирак от времена на кампанията в Атланта. Скоро успя да омае и двамата братя с помощта на своя чар и ги принуждава да започнат безсмислено състезание, изправяйки се един срещу друг, за да докажат, че изпитват нещо към нея. Когато се разбира, че Катрин е вампир, тя бива залочена и заедно с още 27 вампира е затворена в гробницата под старата църква, където трябва да бъдат изгорени. С помощта на магията, която нейната прислужница Емили прави, Кат и останалите вампири оцеляват. По-късно един от пазачите се поддава на манипулаторските й сили и я освобождава. През годините Катрин е забелязвана из различните части на Америка, докато не решава отново да се завърне в Мистик Фолс.

Характер: Катерина е сладка и привлекателна, но тези качества достигат само до красотата й. Вътрешно тя е импулсивна и невинаги мила. Пада си интригантка. Действа без да мисли. Разчита на инстинктите си, което в дадени моменти се оказва и погрешен подход. Кат е манипулаторка от класа. Обича игрите, но никога не спазва правилата, а за сметка на това сама изгражда такива. Пада си по заплетените ситуации. Винаги се старае да се отличава и винаги бива забелязана. Знае слабото място на опонентите си и винаги използва слабостта им в своя полза.

by **Дийн Уинчестър** Съб Ное 17, 2012 9:57 am

1 - Градът ни не е Мистик Фолс
2 - Ликът на Нина е зает.

by **Dahlia.** Пет Дек 21, 2012 6:04 pm

Герои на вампирите - Page 3 Tumblr_lmfcqmQyYf1qbtz1co1_500

gemma arterton.

Анджелика Дарън Томсън
Прякори:
Лия
Години:
20/2
Раса:
Вампир
Дарба:
чете и контролира мисли дори на най-древните създания

____________________________________________________________

...Из "Дневникът на един невидим човек"...
Герои на вампирите - Page 3 Tumblr_m8sqxc03Yy1r0k9wzo2_500

Герои на вампирите - Page 3 Tumblr_m8sqxc03Yy1r0k9wzo2_500

|стр.596-603| 28 февруари 1992| Париж, Франция|

"Беше тиха февруарска сутрин. Улиците на Париж бяха пусти и сухи. Забързалите се минувачи изглеждаха невидими пред виковете на съседката ми. Осем минутните остри писъци успяха да докарат силно главоболие ма изнемощялата ми главица.
Чук! Чук!
Чук!
Чук! Чук! Чук!
- Идвам, дявол да те вземе! - изсъсках с висок тон. Станах от леглото и захвърлих гледката, която бях открил от клатушкащия се наляво-надясно прозорец.
- Какво? - попитах, правейки гримаса. Едва тогава съзрях разтревожения поглед и насълзените очи на младия си съсед.
- Моля Ви... Знам, че някога сте бил обслужващ в близката лечебница... Лиса ражда... - заяви задъхано и разтревожено.
- Лиса? Тя не трябваше ли да роди след през април?
- Да! Не знам какво стана. Моля Ви, помогнете ни!
Не бях от най-ослужливите старци. Напротив. Обичах да стоя затворен в малката си срутена квартира и, не че бях доносник и любопитник, но предпочитах да гледам всичко през раздрънкалия се прозорец - обикновените граждани, извилите гръб богаташки дами и техните деца, дори бездомникът Чарлз, с когото често си говорех, когато застана на парапета на триъгълната тераска.
Но сега този зов за помощ пробуди медицинските умения в мен. Добре де, всъщност се замислих как всички ще говорят за невидимия старец, който изроди малко детенце с голи ръце.
- Веднага идвам! - продумах и влязох, като затворих скърцащата врата веднага след себе си. Разрових се в едно от десетките кубовидни шкафчета и извадих старите си медицински отвари - упойки, инжекции и прочие. Няма да описва как мина раждането. Едва ли ви се слуша за кръв, крясаци и смърт.
********************************************************
Погребението на Лиса бе в единадесет часа на идния понеделник - това решение бях длъжен да взема аз като очевиден убиец и спасител. А детето Дарън кръсти Анджелика. Красиво име.
Често я оставяше при мен. Съседите от долния етаж всеки ден идваха и оставяха по някой залък, подараче за малката,
одеалце и какво ли още не. А след като мястото у жилището на Дарън свърши, той ме удостои с честа да използва квартирата ми като свърталище на съседските дарове. Докато той бе навън по работа(или при проститутки, при които да удави мъката...по мое мнение), малката Анджелика, която аз започнах да наричам Лия(Така се казваше съпругата ми. Тя също почина преди десет години, но така и не успя да дари с дете.), стоеше при мен и заедно се забавлявахме, доколкото ми позволяваха силите. Дойдеше ли съсед, казвах че спи, или че се храни, или че става раздразнителна сред чужди хора.
********************************************************
Двамата с Дарън, който вече чувствах като син, с нетърпение очаквахме Лия най-после да проговори. И не след дълго и това се случи.
"Poupée."
Странно как едно малко американско.... О, забравих да спомена историята на Дарън и Лиса... Те бяха едно обикновено американско семейство, сключило брак без съгласието на родителите си, които после ги пропъдили от домовете им. Дошли тук с цел да създадат дом и да живеят щастливо. Това разбрах аз впоследствие. Но нека се върнем на Лия...
Докъде бях стигнал... А, да: Странно
как първата дума на едно малко американско момиченце всъщност е френска. Младите си говореха на английски, докато бяха сами. Аз също общувах с Дарън на английски. А децата възприемат именно тези слова. Никога не бях говорил с нея на френски език. А ето че...."

|стр.1239-1240| 07 декември 2005|Лондон, Англия|

"Не очаквах да я видя тук. Поканих я най-приветливо и не спирах да й се усмихвам. Седнахме на раздърпаното диванче и точно в този момент й завидях. Беше толкова красива - лицето й беше чисто, очите й големи, пълни с младост и сияние. Бе облечена като онези така наречени "дами", на които се подигравах преди много години, гледайки ги през прозореца. Но не можех да се подиграя с това момиче. Видях как баща й дава последния си залък на нея. Видях как от едър мъж се превърна в кожа и кости човечец. Видях и как умря. Умря в ръцете ми. Също като Лиса.
-
Какво правиш тук, скъпата ми? - попитах и й казах една френска
поговорка, която бях научил от нея. Протегнах треперещата си неможна ръкка към Лия и я сложих на нейната.
- Липсваше ми старецът, който разруши животът, който можех да имам. - погледна ме със злоба.
Учудих се и я погледнах. Къде беше усмивката? Къде беше топлотата, която й бях дал?
- Разрушил?
- Уби майка ми. После и баща ми. Те ме прибраха, Филип. Те се погрижиха за мен. Дадоха ми всичко, което ти ми отне. При Тях се чувствам свободна.
- Кои са те?
Лия се приближи и прошепна нещо на ухото ми.
Нещо...
Нещо като...
Вампирите..."

пс: извинявам се за нахалството, но може ли да смените ника ми на "Leah."?

by **Renesmee Winchester** Пет Дек 21, 2012 6:56 pm

Одобрена си, много хубав герой!Попълни си профила и приятно прекарване при нас ^^

by **Gabriel Moore** Вто Дек 25, 2012 10:54 pm

Име: Габриел Мур

Години : 20 човешки / 145 вампирски

Раса: вампир

Дарба: Емпатия, телепатия

Външен вид:
Габриел не беше красива, но мъжете завладени от чара й не го забелязваха. Лицето й рязко съчетаваше строгите черти на баща й- английски аристократ, и нежните и изящми черти на майка й- потпмка на стар френски род. И все пак това лице, със заострена и волева брадичка и нени скули, успяваше да прикове вниманието на всеки, който я зърне. Очите й бяха зелени, без никакъв отенък на кафяво. Погледа й, често прикриван зад дългите и гъсти мигли, беше пронизващ и омагьосващ. Веждите й сякаш бяха изписани върху това лице с цвят на магнолия- тена с който южняшките толкова много се гордееха и грижливо пазеха от жаркото слънце. Гъстите й кестеняви коси се стелеха като водопад, макар и винаги грижливо да бяха прибрани в скромна, но изящна прическа. Безспорно мис Мур притежаваше най-тънката талия в цели четири окръга и се гордееше изключително много от този факт. Фигурата й привличаше вниманието. Тя несъмнено приличаше на ангел, макар да беше създание на Ада.

Характер:
Габриел притежава изключително сложен характер. Отличава се като силна жена, готова на всичко за семейството си, но в същото време е егоистична и дребнава. Парите са нещото, към което тя винаги се е стремяла. Но това нейно сребролюбство е причинено от множеството лишения, на които са подложени тя и семейството й по време на Гражданската война. Мис Мур е изключително приспособима. Знае как да извлече полза от всяка ситуация и не се интересува от хорското мнение. Тя винаги е обсъждана и нападана, но това не може да я отвлече от целите които си е поставила. Макар и по-трудния начин тази млада жена е била принудена да научи, че живота е труден, но човек винаги трябва да бъде силен ако иска да оцелее.
В любовно отношение Габриел може да бъде описана като ледена кралица. Мъжемразка- така тя често се определя. За нея мъжете са само начин да успееш в живота. Но в същото време те не са същества, които заслужават любов. Много хора биха я помислили за жена без сърце, но и тя е обичала в младоста си, но е била предадена и наранена. А тя не желае отново да залага сърцето си на най-опасната хазартна игра наречена любов.

История:

09 Април 1861

Нощта беше дълга и тежка за Габриел. Тя все още не искаше да повярва че губи Ашли. Сърцето и се късаше от болка. Но все пак беше уверена. Тя знаеше, че може да задържи Ашли единствено, ако признае чуствата си пред него и точно това смяташе да направи. Хиляди мисли се лутаха из главата и докато тя чакаше скрита в библиотеката. Повечето от гостите на партито се бяха оттеглили да починат, но тя се беше измъкнала и сега чакаше с надеждата, че ще успее да открадне няколко минути насаме с Ашли. Не й се наложи да чака дълго. Той влезе в стаята бързо и грациозно. Габриел плахо се приближи към него. Той я изгледа очудено. Не очакваше да я види тук.
- Какво правиш тук, Габриел? От някой обожател ли се криеш? - засмя се тихо той. Сърцето на брюнетката отново се сви на топка, но все пак беше обнадеждена. Очевидно беше, че той ревнуваше от цялото внимание, което тя получаваше. Той не подозираше колко влюбена беше тя, както и цялото вълнение което я изпълваше. Мис Мур не можа да проговори. Тя протегна ръка към него. Ашли беше заинтригуван от игривото пламъче в очите й. Макар и в тъмнината на стаята руменината по бузите на младото момиче личеше ясно. Той неволно хвана ръката й, след което прошепна:-
- Какво има? Искаш да ми кажеш някоя тайна ли.
От допира Габриел се разтрепери. В съзнанието й се стрелкаха множество мисли, но тя не можеше да улови нито една от тях нито пък да я изкаже със смислени думи. Най-накрая тя успя да преглътне и да прошепне:
- Да. Една тайна..Обичам те..
За миг настана тишина. В стаята се чуваше единствено нейното развълнувано и забързано дишане. После я обзе вълна на щастие. Най-после беше успяла. Беше признала чувствата си. Но защо Ашли беше тъй странен и мълчалив. Най-накрая той проговори.
- Днес грабна сърцата на всички мъже. Не искаш да има изключения? Е спокойно, Габриел ти отдавна имаш моето сърце.
- О Ашли..Наитина ли? Наистина ли сърцето ти ми принадлежи? Обич..
- Не го казвай повече, Габриел- прекъсна я бързо той. - Не бива. Ти не мислиш това сериозно. Не го казвай защото после ще се намразиш, че си изрекла това, а и мен, че съм го чул.
- Но аз наистина те обичам и никога няма да мога да те мразя. Ти..Ти не си безразличен нали..?
- Не. Не съм- промълви бавно той. Брюнетката искаше да чуе тези думи, но усещаше, че нещо не е наред. Нещо не беше както трябва. Той не беше споменал нито дума за бягство или за женитба, както тя беше очаквала.
- Значи..ти..ти ще се омъжиш за мен? - прошепна плахо тя, зачаквайки думите му със свито сърце. Той я обичаше и това беше най-важното. А сега тя беше изрекла най-накрая думите, които би трябвало да излязат от неговата уста..
- Аз ще се оженя за Мелани.
Габриел усети как сърцето и се разби на милиони парчета. Та нали я обичаше как можеше да се жени за друга..
- Но нали каза че ме обичаш..
- Габриел, не ме карай да говоря неща, за които после ще се намразя. Ти си още млада и не разбираш какво е брака. За един брак не е достатъчна само любовта..Нужно е..
- А нея обичаш ли я? - прекъсна го бързо тя.
-Тя е като мене. С нея бихме създали добро семейство..
Гневът се разля в нея. Тя не искаше да мисли повече. Изведнъж скочи бързо със стиснати юмручета и извика:
- Мразя те, негодник такъв.- след което му удари плесница.

***

Март 1880

Безмълвната къща, носеща белега на смъртта, засилваше чувството й за самотност. Тя ме издържаше вече. Душата й се разкъсваше от угризения. Тя беще виновницата за смъртта на Франк и това я убиваше. Лек шум и шепот от долния етаж привлякоха вниманието й. Това беше Робърт. Габриел не го беше виждала откакто беше получила известието за смъртта на Франк и сега инстинктивно чувстваше, че той е единствения човек, който би и помогнал тази вечер. Щеше да е неуважение пред паметта на съпруга си да говори насаме с друг мъж в деня на погребението, но в този момент брюнетката усещаше че има нужда да поговори..

...

- Аз съм виновна за смъртта му.. Роб, аз не трябваше да се омъжвам за Франк. Той беше годеник на сестра ми, а аз го излъгах и се омъжих за него преди да се е усетил. А после..После го убих. Аз го изтормозих. Бях толкова зла с него..Само да можех да върна времето назад.
- Ако можеше да върнеш времето пак щеше да постъпиш по същия начин..Ти не съжаляваш за начина, по който си се държала с него, а се измъчваш от мисълта че си виновна за смъртта му.
- О Роб. Това не е така..
- Както и да е..Нека да не спорим. Дойдох тук за да говорим на друга тема.
- И каква е тя- попита брюнетката с глас изпълнен с любопитство напълно забравила за угризенията, които я измъчваха..
- Темата е следната. Тъй като аз все още те желая толкова силно, а и Франк вече го няма..
- Ти си най-невъзпитания човек на света- изкрещя възмутено Габриел. Кръвта й кипна и не се интересуваше, че някой може да я чуе. - Съпруга ми още не е изстинал в гроба, а ти идваш тук с гнусните си предложения да ти стана любовница..
- По-тихо за бога. Ще те чуе цялата къща- прекъсна я той, като бързо улови стиснатите й в юмручета ръце.- изтълкува думите ми грешно..
- О много добре ги изтълкувах. Махай се от тук веднага- продължи тя гневно
- Млъкни за малко. Дойдох да ти предложа да се омъжиш за мен..
Думите му я шокираха.Тя го гледаше втренчено с отворена уста. Човекът, който казваше че бракът не е за него, й предлагаше брак. Това не можеше да е истина..
- Но аз..Аз повече няма да се омъжа- едва успя да промълви тя..
- Напротив..Ще се омъжиш и то за мен..
Думите му бяха убедителни. Тя не го обичаше. Все още копнееше за Ашли, макар и той вече да беше съпруг на друга жена. И тогава в главата й се оформи план. Мозъка й започна да работи на бързи обороти..
- Ще се съглася, но при едно условие. Да ме превърнеш във вампир. Искам да съм като теб..
"И като Ашли.." - бавно изплака сърцето й..

***

Май 1885

Къщата беше обвита с мрак. Габриел влезе с бърза крачка през прага й. Трябваше да намери Робърт..Трябваше да му каже. Как може толкова време да е била такава глупачка. Как можеше на смъртното легло на Мелани най-накрая да прозре истината.
Габриел влезе тихо в тъмната стая. Робърт впери в нея тъмните си очи.
- Тя е мъртва нали?
Мур кимна плахо и неуверено се приближи към него. Искаше й се той да не отваря веднага дума за Мелани. Сърцето й се свиваше от болка. Не искаше да повярва, че нея я няма. Особено сега, когато най-накрая беше разбрала, че я обича като сестрата, която никога не е имала. Вампирката се вгледа нерешително в съпруга си и в изражението му видя болка.
- Нека почива в мир- прошепна той. - Тя беше истински ангел.
Габриел сведе тъжно очи. Той беше прав. Душата й се късаше от мъка, че го разбира чак сега, когато вече е късно Очите на Робърт се върнаха на брюнетката и гласът му се промени
- И тъй тя вече е мъртва. Това е чудесно за теб, нали? Вече никой не може да застане между теб и безценния ти Ашли..
- Как може да кажеш това сега?- попита Габриел възмутено, с глас изпълнен с болка.
- Мисля, че не съм казал нищо грешно. Предполагам, че още утре ще се втурнеш да искаш развод.
- Развод ли..Не искам развод..О Роб, днес разбрах нещо. Как може да съм била толкова сляпа до сега. Аз трябва да ти кажа..
- Не искам да ми казваш нищо- каза й грубо той.
- Но аз трябва да ти кажа. Аз те обичам, Роб. Обичала съм те през цялото време. Ашли е бил само една заблуда..
Ироничния му смях изпъни стаята и прекъсна думите й. След това той замълча. Тишината изпълни стаята. Уморените му очи потърсиха нейните. След цяла вечност мълчание, той най-накрая проговори:
- Някога щях да бъда щастлив да чуя тези думи, Габриел. Наистина щеше да е така. Но вече е късно. Преживяхме прекалено много. Някога замисляла ли си се, че изпитвах към теб най-силната любов на която съм способен..Обичах те дълги години, преди да мога да те имам. Обичах те, но не можех да допусна да узнаеш това, защото ти си жестока с тези, които те обичат. Когато се ожених за теб знаех, че не ме обичаш, но се надявах, че ще успея да пробудя твоите чувства. Но съм се лъгал. А сега вече е късно за каквото и да било.
- Но, Роб, аз те обичам. Ще изкупя цялата си вина. Ще бъдем щастливи.
- Не, ГАбриел. Това вече е невъзможно. Не съм от хората, които лепят счупеното и убеждават себе си, че всичко е както преди. Не те обичам вече и не мога да те лъжа.- изрече с болка в гласа той и стана.- Заминавам. Не си прави труда да ме търсиш. Няма смисъл да се измъчваме взаимно- каза той след което се завъртя бързо на токовете на обувките си и излезе.
Вампирката дълго гледаше безмълвно затворената врата. Сърцето й се късаше от болка. Сълзите напираха в очите й, но не можеше да заплаче. Смътно осъзнаваше, че той е прав. Така и не беше успяла да разбере мъжете в живота си. Ако беше разбрала Ашли, никога не би го обикнала, а ако беше разбрала Робърт, никога нямаше да го загуби. Но сега той си беше отишъл..а пред нея стоеше вечността изпълнена със самота..Проклятието на безкрайния живот..Жалкото съществуване на вампир с разбито сърце.

Снимка:

Герои на вампирите - Page 3 Tumblr_mfe58hUHlb1rlfsz6o1_400

Герои на вампирите - Page 3 Tumblr_mfe58hUHlb1rlfsz6o1_400

Личност, която използвам за лик: Barbara Palvin

Допълнителна информация:

*Мрази да я наричат Габи
* Пушенето й помага да мисли
*Пристрастена е към текилата

by **Renesmee Winchester** Сря Дек 26, 2012 11:09 am

Одобрена си, съжалявам за закъснението.Добре дошла при нас и приятно прекарване! ^^

by **Изабела Кълън** Нед Яну 06, 2013 5:29 pm

1. Три имена : Изабела Кълън

2. Раса : Вампир

3. Дарба : Телепатия и Силов щит

4. Години : 18 човешки 880 вампирски .

5. Външен вид : Как може да бъде описан външният ми вид? Аз съм висока, слаба , стройно тяло, дълга черна вълнообразна коса, очи зелени като тревата и устни червени, като кръвта, бушуваща в дланите ми. Стига ли Ви? Не? Е добре, да започна с това, нося спортно елегантни дрехи аксесоарите без който не излизам са гланц , молив и спирала . Имам собствен стил на обличане и не бих го променила заради околните . Повечето момчета им харесва стила ми и ги привлича , момичетата пък се пробват да ме копират . Не съм от тези които се влияят от хорското мнение . С очарователна усмивка съм но зелените ми очи заедно с харакира ме описват като черна котка бродеща в тъмнината . Имам доста странни вежди , но все пак стоят добрена светлата ми кожа и леко издълженото лице .

6. Характер : Странна птица съм си поначало, защото рядко допускам хора въобще да говорят с мен, пък и рядко някои би изразил желание да направи тази стъпка, тъй като изглеждам точно като някоя ледена кралица - студена, бездуша и леко злобна. Доста често приемам нещата пресилено и не малко съм имала пререкания точно заради глупости, като например, някои ме погледнал на криво и аз веднага съм готова да дига луд скандал. Гневът ми е труден за контролиране и това кара доста хора да странят от мен, не за друго, ами от страх да не ги нападна. Изключетелно инатлива съм , междувременно съм и много срамежлива . Постоянно си навличам неприятности, но лесно се измъквам от тях . Лесно може някой да ме ядоса . Аз съм импулсивна и емоционална. Никой не знае как ще реагирам в дадена ситуация, защото освен всичко друго съм и непредвидима .Това са много лоши черти от характера ми, които използвам, за да направя една бариера, чрез която да отдалеча хората, които искат да ме опознаят, за това приятелите ми се броят на пръсти, но не се оплаквам от този факт, защото едно от нещата, от които най - много ме е страх, е да ме предаде някой който чувствам като роднина, за това и е това недоверие към всеки. Ако пък обаче веднъж само почувствам някой близък, истинския ми характер излиза на яве, а именно мила и жертвоготовна за тези, които обичам и ценя истински. Мрази да губи. Не може да губи. Приема го като унижение. Магнит за момчета съм , колкото и да се опитвам да не ги привлича те просто идват при мен и не ме оставят на мира . Може би ме харесват толкова много заради външния ми вид или защото си падам по лошите момичета , или по – точно по момичетата, които знаят как да се забавляват точно като мен . Падам си по купоните . Обичам де мечтая и повечето ми мечти се сбъдват незнайно защо. Любовният ми живот е пълна каша. Първо защото все още не съм намерила правилното момче, второ защото всички ме преследват и трето защото не искам да покаже на неправилно момче истинската си същност .
Думите, които най-точно биха ме определили по всички критерии са : Красива , стройна , странна , студена , бездушна , леко злобна , гневна , инатлива , срамежлива ,недоверчива ,изкусителка, отмъстителка... списъкът ми с определения е безкраен и никога, никога не ще дойде края. Това се дължеше само и единствено на потайността, която ме прави още по-интересна за опознаване.

7. История: Родена е през една изключително тежка зима (09.04.1214)в аристократично семейство . Времената били тежки и Бела често боледувала , което до ден днешен не се е променило . Когато е едва на 11, в града се появила чума . Никой не знаел от къде идва . За жалост майка й не се пази и след месец , изпълнен в тежки мъки и страдания , умира . Бела се опитва да живее на една глава с баща си , но това не се получава точно по план . След страдалната смърт , бащата става алкохолик и често пребива малката си дъщеричка . Скоро обаче правата му над нея били отнети и тя заживява при своя далечна братовчедка. Тя се грижи добре за момичето, но след година вече порасналото дете разбира, че живее при вампир. Момичето иска да се махне по най-бързия възможен начин, но и този план се проваля - добрата стара братовчедка я превръща. Минават вече два века, откакто Бела не е виждала братовчедка си. Въпреки че я е превърнала , тя продължава да я обича и цени роднината си. Вероятно защото е единствения й останал спомен с член от семейството.

8. Дапълнително : Има пръстен и огърлица пазещи я от слънчевата светлина . Слуша Хип-Хоп .

9. Лик : Кристен Стюарт

by **Renesmee Winchester** Нед Яну 06, 2013 7:14 pm

Одобрена си!Добре дошла и приятно прикарване ^^

by **Alexandra.** Пон Яну 28, 2013 7:35 pm

Три имена :
Александра Лорейн МакКуин / Alexandra L. McQueen

Раса :
Древен вампир

Дарба :
Молекулярно взривяване и Силов щит

Години :
18-19/4171

Външен вид :
Алекс има невероятно красива дълга руса коса, която в обичайна форма е начупена, ала и често изправяна.
Очите и са светли и магнетични и ако някой се загледа в тях след това трудно може да ги забрави. Тялото и е невероятно, открояващо се със сексапилните си черти, извивки и плавни движения. Не е особено висока, но не се оплаква... често.
Кожата и е мека и светла. Облича се предимно с черни дрехи.

Характер :
Александра е доста сприхава личност. Мрази неподчинението и лъжите когато са насочени към нея, но в действителност тя често не се подчинява и е доста изкусна лъжкиня. Мрази правилата, но спазва само най-важните от тях. Самата тя признава, че мрази повече от колкото обича и това не и пречи. Харесва и да е център на внимание, но мрази когато се нарушава личното и пространство. Доста е иронична и скептична. Раздразнителна е и към най-малкото. Държи се като истинска надута кучка дори пред по-силните от нея. Алекс не винаги е била такава... Ако сега не можеш да намериш и една добра черта в личността и, то преди да стане вампир едва ли си щял да намериш лоша. Характера и винаги е бил или в едната крайност, или в другата - никога по средата. Определяна е като мистериозна личност въпреки, че самата тя въобще не се намира за такава. Не е привърженичка на доброто и състраданието и дори се гордее с това. Единственият и страх е от това да не се влюби защото така ще стане уязвима. Използва мъжете като играчки. Всичко е за една нощ. Естествено има и някои, които имат абонамент за леглото и. Манипулативна е и знае как да контролира нещата. За враговете си е истински кошмар...или поне за тези, които все още са живи.За малкото си приятели е вярна и около тях често може да бъде видяна с истинска усмивка, а не със самодоволната иронична усмивка присъща за лицето и.

7. История:
Родена е през 2159г. пр.Хр. в древен клан ненавиждащ свръхестествените същества. Като цяло детството и не минава в любов и грижи, а в мъчение и тренировки. По онова време в клана и не са се интересували от характера и възпитанието на децата, а от това какъв потенциал и сили за да убиват съществата притежават те. Майка и е убита когато Алекс е на 5 годинки. Момичето остава в ръцете на баща си, което не е най-добрата перспектива за нея, но в крайна сметка няма друг избор. След всяко провалено упражнение и поражение Лорейн е пребивана почти до смърт от верният помощник на баща и - Дакс към когото тя изпитва симпатии. Тези мъчения продължават до 18-я рожден ден на Александра. След една спокойна година на 19-я рожден ден на момичето тя разбира нещо, което тотално променя живота и - Дакс се оказва вампир, а тя е разкъсвана от това да си замълчи или да разкаже на баща си. Вярваща, че е взела правилното решение Алекс решава да разкаже на баща си какъв е Дакс. Той обаче има други планове за Лорейн. Още същата вечер Дакс отива в стаята на момичето. След кратка съпротива от безсилната срещу вампира девойка тя се оказва ухапана след, което припада. Събужда се след два дни окована с вериги в едно от подземията и изпитваща силна жажда. Дакс блъска едно момче от кухнята, което е довел и кара Лорейн да го ухапе. Тя не се противи на това и в крайна сметка след минути в килията остават тя, Дакс и тупа на прислужника. Вампирът решава да и разкаже за всичко около вида им и какво трябва да направи за да оцелее, ако в замяна тя не каже на баща си какъв е той и избяга далеч. Александра се съгласява и още същата нощ си тръгва без да вземе нищо освен колието от майка си. През годините обикаля много държави. Живее в много градове и градчета. Сегашното и местожителство е Дарк Вил.

8. Дапълнително :
Има колие с ангелско крило, което я предпазва от слънцето.
Пуши
Пие
Храни се предимно с човешка кръв
Свикнала е с луксозния начин на живот
Гледа да не се набива в очите на ловците
Има котка Луцифер

9. Лик :
Amber Heard /Видях, че момичето, което използва лика не е влизало от доста време във форума.../

by **Renesmee Winchester** Пон Яну 28, 2013 9:00 pm

Одобрена си!Добре дошла и приятно прекарване при нас ^^

by Liliana. Пон Фев 11, 2013 4:47 pm

Liliana Karyo. | 18/ NA | Vampire | FC : Dianna Argon.

Gift: Щит.

Герои на вампирите - Page 3 Tumblr_m8angdd8oI1rs1qci_large

CHARACTER.

ТРИ ДУМИ.. САМО ТРИ ДУМИ, КОИТО ОБСТОЙНО БИХА ВИ ОПИСАЛИ ГОСПОЖИЦАТА. ГОРДЕЛИВА, АРОГАНТНА И КОРАВОСЪРДЕЧНА.
КАРИО Е ЕДНА МНОГО СТРАННА ЛИЧНОСТ, КОЯТО РЯДКО БИВА РАЗБИРАНА ОТ ДРУГИТЕ. ГОРДОСТТА Ѝ НЯМА ГРАНИЦИ. БИ ПРЕНЕБРЕГНАЛА ВСИЧКО И ВСИЧКИ, ЗА ДА ЗАПАЗИ И ПОСЛЕДНАТА КАПКА. ТОЧНО ТАКА ЗВУЧИ РЕАЛНОСТТА Ѝ. ЕГОИСТИЧНО. ТОВА Е ЕДНА ОТ ХИЛЯДИТЕ Ѝ ЛОШИ ЧЕРТИ. ВИНАГИ ПОСТАВЯ СЕБЕ СИ НА ПЪРВО МЯСТО. НЕ БИ НАМЕРИЛА СМИСЪЛ ДА ЖЕРТВА СОБСТВЕНАТА СИ ИЗГОДА ЗАРАДИ, КОЕТО И ДА БИЛО ДРУГО СЪЩЕСТВО. АКО Я ПОЗНАВАТЕ Е НЕВЪЗМОЖНО ДА НЕ СТЕ ЗАБЕЛЯЗАЛИ АРОГАНТНИЯТ Ѝ ПОГЛЕД , КОЙТО МНОГОЗНАЧИТЕЛНО ОБХОЖДА ЛИЦАТА ВИ. С ТОВА ОБАЧЕ СЕ СВИКВА СЪВСЕМ ЛЕСНО, КАТО ПОНОСИМА ЧАСТ ОТ НЕПОПРАВИМАТА Ѝ СЪЩНОСТ.
ЛИЛЯНА БИ УБИЛА НЯКОЙ ПРОСТО ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ .ВЪПРЕКИ ТОВА ТЯ ЦЕНИ ПЪЛНОЦЕННИЯТ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ ПРЕКАЛЕНО МНОГО. ИМЕННО ПОРАДИ ТОЯ ФАКТ ТЯ НЕ СЕ РАЗБИРА С ВАМПИРИТЕ СТАНАЛИ СЪЗДАТЕЛИ. ТОВА, ЧЕ ТЯ САМАТА Е ТАКЪВ Я ПОБЪРКВА. А ПОНЯКОГА.. ПОНЯКОГА Ѝ ЛИПСВАТ ОНЕЗИ ЧОВЕШКИ ЧУВСТВА И ЕМОЦИИ, КОИТО НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ БИ МОГЛА ДА ИЗПИТА В ПОНОСИМОТО КОЛИЧЕСТВО.

Герои на вампирите - Page 3 Tumblr_ljyapjKaMq1qbcn3mo1_500

Герои на вампирите - Page 3 Tumblr_ljyapjKaMq1qbcn3mo1_500

HISTORY.

/ III В. ПР.ХР/

ДЕТСКИЯТ ПЛАЧ ПРОНИЗА ВНЕЗАПНО НАСТЪПИЛАТА ТИШИНА. МАЛКОТО ДЕТЕ РАЗМЪРДА НЕПОКОРНО КРАЙНИЦИТЕ СИ, ОПИТВАЙКИ СЕ ДА ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НА ИЗНЕМОЩЯЛАТА СИ МАЙКА. УВИ, МЛАДАТА ЖЕНА НЕ ОТВОРИ ОЧИ. ТЯЛОТО Ѝ БЕ ОТПУСНАТО БЕЗЖИЗНЕНО БЕЗЖИЗНЕНО ВЪРХУ ДАЛЕЧ НЕ ТОЛКОВА МЕКАТА ЖИВОТИНСКА КОЖА. КОРЕМЪТ Ѝ БЕ ЕДВА ЛИ НЕ РАЗПОКЪСАН ОТ МАЛКОТО ЧУДОВИЩЕ, КОЕТО УПОРИТО ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА НЕГОДУВА. СТАРА ЖЕНА ПОКРИТА В СИВО НАМЕТАЛО ПОЕ МАЛКОТО МОМИЧЕНЦЕ ИЗДИГАЙКИ ГО НАВИСОКО ВЪВ ВЪЗДУХА.
- МОМИЧЕ ! - ИЗКРЕЩЯ И ИЗЛЕЗЕ ОТ МАЛКАТА ШАТРА, КОЯТО БЕ ГРИЖЛИВО НАПРАВЕНА ИЗЦЯЛО ЗА МЪРТВАТА РОДИЛКА И ОТРОЧЕТО Ѝ. ТЪМНИТЕ Ѝ ГАРВАНОВИ ОЧИ СЕ ВПИХА В МАЛКОТО ДЕТЕ С НЕПРЕОДОЛИМА ЗЛОБА. МРАЗЕШЕ ГО С ЦЯЛАТА СИ ДУША, ЗАДЕТО ОТНЕ ЖИВОТА НА МИЛАТА Ѝ ГОСПОДАРКА !
- ЛИЛЯНА ! - ПРОВИКНА СЕ ЕДЪР МЪЖ И ПЛАВНО ОТСКУБНА ДЕТЕТО ОТ РЪЦЕТЕ НА СТАРАТА. ПОГЛЕДА МУ БЕ РАЗЛИЧЕН, ИЗПЪЛНЕН С ЛЮБОВ И ОБОЖАНИЕ. СИНИТЕ МУ ОЧИ СЛЕДЯХА ВСЯКО ЕДНО ДВИЖЕНИЕ НА МАЛКАТА ПРИНЦЕСА С ТАКАВА ТОПЛИНА, КОЯТО ЕДВА ЛИ ЕДИН МЪЖ БИ МОГЪЛ ДА ПРИТЕЖАВА.. ТОЙ ОБИЧАШЕ СЪПРУГАТА СИ БЕЗУСЛОВНО, НО КРАСОТАТА НА ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО ГО НАКАРА ДА СЕ ЗА МИСЛИ КАКВО БЕ ПОЛУЧИЛ ОТ БОГОВЕТЕ. НЯКОЛКО ИСКРЕНИ СЪЛЗИ СЕ СТЕКОХА ПО ГРУБОТО МУ ЛИЦЕ - МАЛКА ЛИЛЯНА - ЗАГУКА НА ДЕТЕТО ГАЛЕЙКИ НЕЖНИТЕ МУ БУЗИ.
ВНЕЗАПНО ОСЪЗНАЛ ЗАГУБАТА СИ, НОЗЕТЕ МУ НЕ УДЪРЖАХА НА НАПРЕЖЕНИЕТО. ПРОНИЗИТЕЛЕН ВОЙ СЕ ОТСКУБНА ОТ УСТНИТЕ МУ. ТОЙ ПОДАДЕ ЛИЛЯНА НА СТАРИЦАТА И БЪРЗО СЕ ИЗГУБИ В ШАТРАТА. РИДАНИЯТА МУ СЕ ЧУВАХА С ЧАСОВЕ НАРЕД...

****

/ III В. ПР. ХР. (ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД РАЖДАНЕТО НА ЛИЛЯНА.) /

Герои на вампирите - Page 3 Tumblr_lf3fm6zX9i1qb1u9to1_500

Герои на вампирите - Page 3 Tumblr_lf3fm6zX9i1qb1u9to1_500

МЛАДАТА ДЕВОЙКА ПРИСТЪПИ НАПРЕД. В РЪКАТА СИ БЕ ЗДРАВО СТИСНАЛА СТАРО КОПИЕ ОТ ПОСЛЕДНАТА УНИЩОЖИТЕЛНА БИТКА НА ПЛЕМЕТО Ѝ. БЕ МИНАЛ МЕСЕЦ, А ТЯ ВСЕ ОЩЕ СЕ НАМИРАШЕ СРЕД ЖИВИТЕ. УБИВАШЕ МЛАДИТЕ И ГЛУПАВИ ЖИВОТНИ, КОИТО СПОКОЙНО ПРИПКАХА В ОКОЛНОСТТА. САМО ТАКА МОЖЕШЕ ДА ОЦЕЛЕЕ!
ЧУ ШУМ. ПОКОЛЕБА СЕ, НО ПРИСТЪПИ ОЩЕ ЕДНА КРАЧКА НАПРЕД. МИГНОВЕНО ЗАЕ ОТБРАНИТЕЛНА ПОЗИЦИЯ ЩОМ ЗЪРНА НЕПОЗНАТИЯТ МЪЖ, КОЙТО ОПРЕДЕЛЕНО НЕ БЕ НЕИН СЪБРАТИН. КОЖАТА МУ БЕ МЪРТВЕШКИ БЛЕДА, А СПЕКТРИТЕ НА ЛУННАТА СВЕТЛИНА Я ПРАВЕХА ОЩЕ ПО - КРАСИВА И ЗАПЛЕНЯВАЩА. ОЧИТЕ МУ ЧУВСТВЕНИ, ПРИМАМВАЙКИ Я КЪМ СЕБЕ СИ С ЦЯЛАТА МАГНЕТИЧНА МОЩ. АХ, КАК МОЖЕШЕ ДА УСТОИ НА ПОДОБНО БОЖЕСТВО !?
- КАКВО ТЪРСИШ ПО ЗЕМИТЕ МИ, СТРАННИКО ? - ПРОЦЕДИ ПРЕЗ ЗЪБИ. ТУК ТЯ БЕ ГОСПОДАРКАТА. ЕДИНСТВЕНАТА ОЦЕЛЯЛА , ЗАЕДНО С ОЩЕ НЯКОЛКО ДЕЦА, ЕДНО ОТ КОИТО БЕ НЕЙНО СОБСТВЕНО ! СТОЙКАТА Й БЕ ОТБРАНИТЕЛНА, СЯКАШ БЕ СПОСОБНА ДА ГО НАПАДНЕ ПРИ ВСЕКИ УДОБЕН СЛУЧАЙ. НО НЕ ! ТЯ НЕ БИ МОГЛА ДА УБИЕ ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО..
ПО УСТНИТЕ МУ ИМАШЕ КРЪВ, СЯКАШ ТОКУ - ЩО БЕ ИЗЯЛ ЖИВ ЧОВЕК. МОЖЕ БИ БЕ ТАКА ! - ТИ СМЪРТТА ЛИ СИ ? - ПОПИТА СМИРЕНО И МИГНОВЕНО ПУСНА КОПИЕТО НА ЗЕМЯТА. СИНИТЕ Ѝ ИРИСИ СЛЕДЯХА НЕГОВИТЕ С ТАКОВА ЛЮБОПИТСТВО И ОБОЖАНИЕ. ТОЙ НЕ БЕ КАТО ТЕЯ, КОИТО БЕ СРЕЩАЛА ДОСЕГА. ИМАШЕ НЕЩО РАЗЛИЧНО В НЕГО, НЕЩО МИСТЕРИОЗНО, КОЕТО НЕИМУВЕРНО Я ПРИВЛИЧАШЕ КЪМ СИГУРНА ГИБЕЛ.
- ИСКАШ ЛИ ДА БЪДЕШ СПЪТНИЦА НА СМЪРТТА ? - ПРОГОВОРИ НЕЖНО НА НЕЙНИЯТ ЕЗИК. ПРИБЛИЖИ СЕ С НЯКОЛКО КРАЧКИ И ВНИМАТЕЛНО ДОКОСНА КОСИТЕ Ѝ. ВДИША ОТ ПРЕКРАСНИЯ ИМ АРОМАТ НА БИЛКИ.
- КАКВО ЩЕ СПЕЧЕЛЯ АЗ ? - ПРОМЪРМОРИ ЗАИНТРИГУВАНО. ЩЕШЕ ДА НАПРАВИ ВСИЧКО СТИГА ДА СЕ МАХНЕ ОТ ЦЯЛАТА ТАЯ МИЗЕРИЯ, НО НЕ И БЕЗ ДЕЦАТА.. ТОЗИ ЖИВОТ НЕ БЕ ПОДХОДЯЩ ЗА ЕДНА ПРИНЦЕСА , НАЛИ ТАКА !? ЗАЩО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ЖЕРТВА ЗА И БЕЗ ТОВА ПОЛУМЪРТВИТЕ ЧУЖДИ ДЕЦА, КОИТО В КРАЙНА СМЕТКА ЩЯХА ДА ОСТАНАТ НЕБЛАГОДАРНИ
- ЖИВОТА. - ПРОШЕПНА ПРИМАМЛИВО, А ТЯ САМО ЗАТВОРИ ОЧИ В ОЧАКВАНЕ. НЕПОЗНАТИЯТ НЕ ДОЧАКА ВТОРА ПОКАНА. ВПУСНА СЕ КЪМ НЕЖНАТА Ѝ ПЛЪТ, ПОЗВОЛЯВАЙКИ Ѝ ДА УСЕТИ ОСТРАТА БОЛКА ОТ СОБСТВЕНАТА МУ НАСЛАДА. ЛИЛЯНА ЗАТВОРИ ОЧИ.

***

/ XVI ВЕК. /

СВЕТЛИНА ! НАЙ - НАКРАЯ СВЕТЛИНА СЛЕД ТОЛКОВА ВРЕМЕ ПРЕКАРАНО В СТРАХ И МРАК. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ НЕЖНО ГАЛЕХА БЛЕДАТА Ѝ КОЖА , ПРИДАВАЙКИ Ѝ МАЛКО ПО - ЖИВ ВИД. ОНАЗИ СТАРА, ПОЧТИ ЗАБРАВЕНА ДЕТСКА УСМИВКА СЕ ИЗПИСА НА ЛИЦЕТО Ѝ. АХ, ОТКОГА НЕ СЕ БЕ УСМИХВАЛА ТАКА. БЕЗ АРОГАНТНОСТ, БЕЗ ЗЛОРАДСТВО. ПРОСТО ЕДНА НЕВИННА УСМИВКА, КОЯТО ВЕЩАЕШЕ САМО И ЕДИНСТВЕНО ДОБРО.
- МИЛЕЙДИ.. - ПРОШЕПНА МЛАД РУСОЛЯ ГОСПОДИН НЕЖНО ПОСТАВЯЙКИ РЪКА ВЪРХУ РАМОТО Ѝ. ЛИЛЯНА СЕ ИЗВЪРТЯ КЪМ НЕГО И НЕЖНО ПОГАЛИ ЛИЦЕТО МУ. ОКЪРВАВЕНИТЕ Ѝ УСТНИ СЕ РАЗТЕГЛИХА В ЕДНА ИЗМЪЧЕНА УСМИВКА. ХИПНОТИЗИРАНОТО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО СЪВСЕМ НЕ РАЗБИРАШЕ КАКВО СТАВА. БЕ МАНИПУЛИРАН, ПРИНУДЕН ДА ЗАБРАВИ ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА ГОСПОДАРКАТА СИ.
- ЛОКРЕЦИО.. ТОЛКОВА СИ ВЗИСКАТЕЛЕН. ПОМОЛИХ ТЕ ДА МЕ НАРИЧАШ ИЗАБЕЛА. - НЕЖНОТО Й ГЛАСЧЕ СЕ ИЗВИСИ С НЯКОЛКО ОКТАВИ. МДА, ГОСПОЖИЦАТА БЕ СМЕНИЛА ДОСТА ИМЕНА ПРЕЗ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА. А ЗАЩО НЕ !? НОВ ГРАД, НОВА САМОЛИЧНОСТ. АХ, КОЛКО ВРЕМЕ Ѝ ОТНЕ САМО , ЗА ДА ОТКРИЕ ПРОКЛЕТАТА ВЕЩИЦА, КОЯТО В КРАЙНА СМЕТКА ДА Ѝ ВЪРНЕ СВЕТЛИНАТА, ЖИВОТА, СЪДЪРЖАЩ СЕ В ЕДНО СТАРИННО КОЛИЕ. АКО ГОСПОЖИЦАТА ЗНАЕШЕ, ЧЕ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ВЕКОВЕ ТАЗИ ОГЪРЛИЦА ЩЕШЕ ДА СТОИ ТАКА ГРУБО НА НЕЖНАТА Ѝ СЪЩНОСТ.. Е, НИКОГА НЯМАШЕ ДА ИЗБЕРЕ НЕЯ. НЕ ЧЕ ИЗОБЩО ИМАШЕ НЯКАКЪВ ИЗБОР..
- СКЪПИ МИ ЛОКРЕЦИО. ВРЕМЕ Е ДА СЕ РАЗДЕЛИМ ЗАВИНАГИ, ТАКА ЧЕ ЗАТВОРИ ОЧИ, МОЛЯ ТЕ.- ПРОШЕПНА НЕЖНО. МЛАДИЯТ МЪЖ Ѝ СЛУЖЕШЕ ВЯРНО, НО ТАКА Ѝ НЕ УСПЯ ДА ЗАСЛУЖИ ЖИВОТЪТ СИ.
- НО ИЗАБЕЛА, АЗ ВИ ОБИЧАМ. НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ЖИВЕЯ БЕЗ ВАС - ДОЧУ СЕ ТИХ КИКОТ ОТ СТРАНА НА ЛИЛЯНА ПРЕДИ ХЛАДНОКРЪВНО ДА ПРЕКЪРШИ КРЕХКИЯТ МУ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ. ТИШИНА. ПРОТОЧИ СЕ ТОЛКОВА БЪРЗО, ЧЕ ГОСПОЖИЦАТА НЕ ЗАБЕЛЯЗА КОГА БЕ ЗАПОЧНАЛО ДА СЕ ЗДРАЧАВА. О, ТЯ ОБОЖАВАШЕ ДА НАБЛЮДАВА НЕБЕТО ПО ТОВА ВРЕМЕ.. КРЕХКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ДЕНЯ И НОЩТА.

***

Герои на вампирите - Page 3 -3-Dianna-3-dianna-agron-18774384-500-283

Герои на вампирите - Page 3 -3-Dianna-3-dianna-agron-18774384-500-283

by Sponsored content

Приятели

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31