Седемте смъртни гряха

Одобрена си!Добре дошла и приятно прикарване при нас! ^^

Име: Мариус Бекер
Години: 27/...
Грях: Гняв
Външен вид: "Модел! Перфектната коса, кожа и тяло! Усмивка за милиони и дълбоки очи, в които се чете топлота." - Да бе, да. Мисля, че само Брад Пит отговаря на тези критерии. Всеки си има недостатъци. Досега не съм срещал напълно перфектно същество. И все пак има ли значение каква външност носим? Някой, някога не беше ли казал, че най-скъпото е в характерът. Няма значение дали си с дълги крака, по които милиони биха полудели или коса, която блести по-силно от лампата в стаята, когато не можеш да кажеш две приказки. Аз се опитвам да се примиря с малките недостатъци като непокорна коса, лош дъх и чупливи нокти на ръцете. Това съвсем не означава, че не се поддържам. Боря се с тъмната си коса, с която винаги имаме разногласия на коя страна да застане. Два пъти пускам пералнята в месеца и упорито се боря с още по-упоритите от мен петна. Но така е като си на самоотглеждане. Редовно сменям чорапите, което май ме отличава от "вечно разхвърляните и мърливи мъже", както са ни определяли нас, момичета. Имам сини очи, което е плюс, но каква е ползата като постоянно съм със слънчеви очила?! Слънцето винаги ме е дразнело. Ако се отнасяше до мен - всеки ден щеше да бъде зимен! Декември - рай, Юли - ад под небето!


Характер: Хм... бих казал труден като за начало. Наричам го така, защото никой не го разбира. Дори понякога аз сам се изгубвам в мислите си. Но знам едно - всички гледат само повърхността, обвивката на нещата. Сякаш никой не може да съзре вътрешността. Не ги виня. Те са хора. Не биха могли да разберат. Затова ги има и демоните. Може да ги наричат коварни, зли и безскрупулни, но те знаят, че са по-добри. Просто защото разбират. Всичко. Хората пред тях трябва да се кланят, защото те са съвършените. Но тъй като още не никой не може да го проумее, демоните се вият под земята като червеи, докато "възвишените" му творения си живеят горе като царе.
Но да се върна на темата. Аз съм бунтар. Винаги съм бил. В началото се опълчих и въпреки че бях изгонен, в пълният смисъл на думата, се почувствах по-добре от когато и да е било преди. Просто защото го направих. И с времето това чувство все по-често започна да минава през мен.
Хубавото при злото е, че можеш да правиш каквото си искаш и никой не ти търси сметка за това. Изиграваме хората, друг път сами себе си. Но в повечето случаи го правим за забавление. Едно от най-големите удоволствия на света е да притежаваш силата. Затова и я прилагаме над хората. Първо, защото ги мразим и второ, заради победата.
Да конкретизираме малко... Външно може и да изглеждам много силен и с непоклатима воля, но си имам и своите минуси. Повечето неща, които ми се случват, изживявам вътре в себе си. Не обичам да споделям емоциите си с други хора. Което предполагам ме прави страшно недоверчив. Не съм виновен за това, че не мога да вярвам на хората.


История: Роден съм много, много отдавна, когато още вашите майки и бащи не са били родени, нито пък вашите баби и дядовци, нито пък някой друг от кръвната ви линия до преди 3000 години, та и повече. И аз не знам кога е точно това "отдавна", защото спрях да броя рано и никога не ме е обсебвала манията да знам на колко точно съм. Някъде по света имам още шест братя и сестри. Не знам точно къде са, нито какво правят, а най-малко дали изобщо за живи. Това е защото избягах от вкъщи навреме. Или поне тогава ми се струваше много навреме. Идва един такъв момент, в който вече всичко ти е толкова омръзнало, че ако не го напуснеш има опасност да го намразиш. Но оттогава мина доста време и сега ми се иска да ги видя. Някой път може би ще ги потърся, но сега съм зает.
"С какво" бихте ме попитали вие. Как с какво? Със забавление, разбира се! Програмата ми е толкова претъпкана, че ще се пръсне по шевовете, ако продължавам да сипвам. Да си смъртен грях е много по-забавно, отколкото мислите. Мили дечица, убийството не винаги е като по филмите със сополиви нослета и подгизнали кърпички. Не, то може да бъде нещо много по-различно, обърнато с главата надолу, стига да знаеш правилните съставки. А и с времето открих, че не всички хора са скучни. Някои дори се доближават до "хубаво прекарано време", така че от време на време решавам да дам на човечеството още един шанс. И няма да ви лъжа - случвало се е да остана очарован.

Одобрен си!Добре дошъл при нас и приятно прикарване ^^

Cam Gigandet

Този лик е зает!Смени го и ще те одобря ^^

Име на героя: Александър Розууд (но всички го познават като Екс, почти никой не нае цялото му име)

Възраст: 27\неизвестни

Кой смъртен грях сте: Завистта

Прякор: Екс

Дарба: Материализация, Влиза в чуждите сънища

Работа: Сводник, нарко - барон, търговец на оръжия


Външен вид: Да, аз съм невероятен, красив, умен, отдаден на работата си, красив съм. Казах ли, че съм красив? Косата ми е винаги късо подстригана, подържам я така, за да привличам вниманието. Не че не събирам погледите с красотата си или с тялто си обсипано с татуйровки. Обичам себе си и не се мисля за сктомен, а и защо да бъда, като няма за какво да скромнича. Кафявите ми очи на моменти стават напълно черни, като бездънни ями в които потъваш. Ако са такива не се взирай дълго в тях защото наистина ще потънеш и ще станеш завистлив, също като мен.
Казах ли колко съм красив? Извинете ме, май пропуснах да го спомена. Кожата ми е млечно бяла, като блуза преседяла повече време в белина. Устните ми не са плътни и дебели, но за сметка на това са едно от най красивите неща на лицето ми. Нали съм си красавец. Не съм от най високите, само 184 сантиметра, но в това ми е чара. Интересува ли ви още нещо или вече се влюбихте в мен?



Характер: Това, че съм един от седемте не ме ли описва достатъчно добре. Аз не съм „Гордоста” не се смятам за неустоим. Не съм нито „Леност”, нито „Чревоугодничество”, което изклучва това да съм мързелив или да се тъпча за удоволствие. „Гнева” ми е стар приятел, а със „Алчността” сме братя, „Похотта” ми е сестра. Досетихте ли се кой съм аз? Естествено че най – красивия и очерователния, и най - искащият. Няма втори като мен и никога няма да има, защото аз съм „Завистта”. Това е единствената дума която ме описва, та аз съм един от седемте...

История: Нали знаете историята за създаването на света, когато Бог създал небето и земята и дрън – дрън всичко отсанало... Тогава бях ангел. И естествено един от най – красивите. Тогава Господ създе Адам и Ева. Бяха свясни, но много наивни и тъпи. Подадоха се на някаква си змия... Кой идиот ще повярва на змия и то говореща. Просто нямам думи за простотата им. Бяха продонени от Рая, създадоха семейство и всичко останало. Беше твърде скучно, както с тях така и без тях. Затова реших да го направя по интересно. Аз бях завистлив, защо те можеха да са свободни като птички а аз да трябва да изпълнявам заповеди. Накарах ги да бъдат като мен, те започнаха да си завиждат и да се карат... Тогава ме изгониха от Рая и се превърнах в Завистта. Последваха ме мойте братя и сестри, другите шест. Разпръснахме се по земята всяващи личностите си в хората. Това правим, от както е създаден света. И никой, никога няма да се оттърве от нас, защото сме безсмърни, пък и кое нищожество ще се усмели да се изправи срещу мен, та аз съм велик!

Допълнително: Като един от Седемте, е нормално да съм порочен, нали?

Одобрен си!Добре дошъл и приятно прекарване ^^

1. Име: Кармен Емптимън Кроуел-Кейджфри

2. Години: 25/??

3. Прякор: няма

4. Кой смъртен грях сте: Алчност

5. Външен вид(+ снимка):
/Evilla D Ark/
Синьо-сиви очи, дълга червена коса, изкусително тяло и множество татуировки. Да, това е тя. Често получава покани за леглото и редовно я наричат кучка, заради отказите ѝ, а и заради държанието ѝ. Не ѝ пречи да се разголва, даже обича. Настроението ѝ винаги определя стила ѝ, който често се оказва твърде провокативен за заобикалящата я среда, но пък за сметка на упреците, които получава от моралните образци на живот, Катрин има непукиста душа и никога не чувстваше и капка вина. Не коментира другите за стила им, само ако я накарат, защото вкусът ѝ е твърде суров.

6. Характер: Когато живееш твърде много години на Земята, ставаш по-спокоен, но естествено запазваш темперамента си и ако си достатъчно умен, се научаваш да го контролираш. Кармен трудно показва чувствата си, мислите ѝ винаги остават единствено и само за нея, а каквото мисли за някого, никога не го казва на момента- чака удобно време да изрече болезнените думи, когато отсрещния човек е най-раним. Пука ѝ единствено за нея, помага на приятели, но в крайна сметка.. те са само приятели. В този свят трябва да оцеляваш, а не да бъдеш близък с някого. И в този аспект, винаги оставаш сам и това тя най-много обича. Мрази всички и тяхната глупост, не обича драмите, не обича празните приказки, които само могат да ѝ загубят времето. Обича да прекарва нощите си в стриптийзклуб, в компанията на господин Walker или пък Teacher’s, или пък който й да е друг, отколкото да слуша някой идиот. Обожава стриптизьорките , техните представления и именно заради това й беше лепната професията курва, която тя впрочем обожаваше. И макар цялата тази шумотевица около нея, тя все пак предпочита самотните нощи, където може да общува с разумен човек- второто ѝ Аз. Раздвоената ѝ самоличност често ѝ докарва проблеми, но пък ей, поне винаги има един умен човек с нея!
А и все пак, всеки е луд- едни малко, други много, а трети…

7. История:
Когато имаш живот, в който ти не си този, който искаш да си, най-ужасното наказания е да те оставят жив. Да бъдеш нечия кукла на конци, при това кукла, която е отдала душата си само, за да бъде перфектна, за да са доволни всички. Така продължаваш да даваш и даваш, и даваш.. докато останеш празен и тогава някой ти каже какво нищо си ти, поглеждаш в себе си и се чудиш какво можеш да изтръгнеш от себе си, за да дадеш и да се докажеш, че си някой. Тогава разбираш, че няма нещо в теб, което да е останало. Разбираш, че си наистина нищо. Една красива кукла, управляване, без душа, без съзнание, без право – чудиш се защо продължаваш тези земни мъки, които те задушават, раздират те бавно от вътре и дори когато няма за какво да се захванат те намират и малкото останало самочувствие в теб и го смачкват на топка и го запалват. Как да се отървеш от тези мъки, от този монотонен живот, в който всеки ден умираш, а си жив, в който всеки те убива, а ти като финикс възкръсваш, само че.. не си свободен, ти си в затвор на собственото си тяло. Как, как да се измъкнеш? Смъртта, изглежда е единственото решение, но когато ти отнемат и нея, тогава, кажете ми, тогава какво остава?
Кръвта се стече по черната дантелена рокля, алените устни не помръдваха, дробовете не се пълнеха с въздух, а тялото се бе сгромолясало на пода и в едната ръка се поддаваше огнестрелното оръжие. От дупката в гърдите продължаваше да тече кръв. Каква гротеска картина, а някак си красива. Долен завършек на красивата кукла…
Само че, когато си ужасен човек, получаваш и ужасни наказания- в случая – живот! Катрин бе вършела ужасни неща, потресаващи и отвратителни, но винаги си е плащала през носа- нейният живот се бе превърнал в най-големия ѝ враг. И когато ѝ дойде реда да си почине от всичко… нещата не можеха просто да свършат толкова хубаво. Истината далеч не бе така спокойна… Как можа да си помисли, че един куршум би дал край на такава болка?!
Казват, че като умреш срещаш Смъртта и май е вярно. Катрин я бе срещнала, а тя бе по-строга отколкото предполагаше. Тя получи своето наказание- а именно слуга на Смъртта. Нашата човешка кукла на конци се бе превърнала в нещо ужасно – безсмъртна.. Сега беше онзи грях, който всеки притежава и всеки се бои колко от него ще има в себе си.. Алчност..
А каква беше Кармен? Алчна за живот или смърт, това нямаше значение за Смъртта. Някой трябваше да страда и тази неполека задача се бе паднала на нея. Нямаше друг избор освен да заживее с врага си- животът. Сега Кармен остана във вечността, но за разлика от преди бе свободна, но обречена да броди…


8. Допълнителна информация:
- Татуировки, отразяващи моменти състояния и запечатали множество години върху лика ѝ.
- Има домашен любимец – Черна Мамба, на име Кела.