Герои на върколаците

Име:Антъни Блекроуд

Години : 17

Раса: Върколак

Дарба:Причинява болка с поглед,Ледена ефира .

Външен вид: Хммм какво може да се каже за Антъни ?Той е красив има черна коса и красиви кафеви очи .Не е особено висок но това не го притеснява има леко мусколесто тяло а кожата му е мургава .Очите му са дръпнати и това само по себе си му придава някакъв чар . Устните му са малки и красиви цвета им е розов или бледо червен .Въпреки че няма нужда от очила той често носи такива но напоследък наляга на небрежния вид.

Характер: Блекроуд е добър мил и предсказуем но ако се вбеси той често е непредвидим но само когато е ядосан иначе от него можете да очаквате само хубави неща.Той е романтик ... обича любовта но откакто детската му любов умря той някак си се отдръпна от себе си .Затоверен е в себе си често изпада в депресии но те не траят дълго ... всъщност Антъни е весел човек .

История: Антъни Блекроуд е роден в богато семейство но нникога не е искал всичко да получава на готово обича да праи всичко сам .Той е доста самотен тъй като е единствено дете винаги е мечат да сестриче или братче... но майка му твърдо отказваше да роди още едно дете което го ядосваше какво толкова щеше да й струва само 9 месеца мъки и възможността да изгуби перфектната си фигура но какво пък тя щеше да дари нов живот .Но Ант знаеше че в крайна сметка ще си остане сам .Когато Антъни става на 10 годинки майка му умира не от някаква болест а просто я убили зареди баща му който имал да връща дълг на някакъв мафиот . Блекроуд бе толкова ядосан на баща си че не му проговори 3 месеца .Но това не задоволило мафиота за него едно убийство бе все едно да изтича до магазина и да вземе уиски . Той поискал от Саймън [бащана на младият Блекроуд] да му даде сина му за да го обучи като свой син .Но Сай дори не се замисли дори не направи нищо той просто избута 10 годишното момче в ръцете на онзи . Баща му гледал без дори да му мигне окото как сина му бива изтръгнат от ръцете му и завлечен в някаква кола която с бърза скорост потеглила към центъра на града .Антъни бе изплашен от тези хора та той беше само едно 10 годишно момче. Някакъв дву метров тип извади момчето от багажника на колата и го бутна във някаква стара и прахолясала сграда която в най-скоро време щеше да се срути.Беше толкова тъмно прозорците бяханпокрити с някакви завеси или бяха вестници не се виждаше нищо беше толкова тъмно ... чу се хлипане младежа извирна главата си надясно и го чу отново това хлипане в него имаше толкова много болка .Антъни изтича до мястото откъдето идваше шума и бръкна в джоба си извади от там джобно фенерче .Освети мястото където бяха седнали и тогава видя че източника на този плач бе момиче поразително красиво .
-Защо плачеш ?-Чу се мекия глас на Блекроуд и задържа погледа си на очите й които сякаш се издаваха че я е страх .
-Той ме отвлече ... от семейството ми и сега съм тук от месец и нещо не съм виждала мама .-В гласа й имаше толкова много болка че младежа едва не я прегърна .Искаше му се да я успокои някак но не знаеше как той едва я бе видял трябваше да намери начин да премахне страха от очите й и болката от сърцето й .
-Спокойно няма да си сама вече аз съм тук ... и аз бях изтръгнат от семейството си .
Усмихна се той мило но тъгата в очите му го издаде момичето се усмихна плахо и положи главата си на гърдите му не беше много по - малка от него но защо му бяха на онзи деца?Несъзнателно той започна да гали копринената й кестенява коса.Със изщракващ звук врата се отвори и лунната светлина навлезе в помещението и Антъни бързо изключи фенерчето . Имаше толкова много скупчили се около онази слаба и висока фигура която Блекроуд разпозна веднага това беше онзи кучи син който го бе отвел от собсвения му дом .
Лукава усмивка се появи на лицето на непознатия и се приближи като изпука пръстите си .Хвана момчето за косата и го зашлеви като го вдигна във въздуха като стисна врата му . Ант усети как той прекратява навлизането на кислород в дробовете му и се закашля дрезгав смях изпълни стаята и Роуд се стовари на земята хванал гушата си с ръце и дишаше учестено . Момичето се приближи до чернокосото момче и прошепна :
-Добре дошъл в клуба .-Долеписе до стената тя о обви ръце около краката си и отново заплака .''Явно тук ще прекакрам остатъка от живота си '' помисли си младежа .
-Блекроуд идвай .-В гласа му се долавяше решителност и той не дочака отговор а замъкна момчето към мазето като го влачеше по земята .Роуд започна да се гърчи в опити да се освободи но без успех . Мъжът бутна младежа по стълбите и Ант усети болка да навлиза в тялото му .
-Дано се научиш да не я пипаш.-Каза мъжа преди да заключи вратата на мажето .
Смеха му отново изпълни помещениео и Антъни усети как гърба му настръхва . От горната стая започнаха да се чуват някакви писъчи и младия Роуд започна да бута и рита по вратата но без успех желязната врата беше твърде тежка .Усети как момичето започна да вика и се чу удряне и после хлипането на момичето . И после се чу викове на удоволствие от страна на гадняра и насърчаването на другите бандити .Момичето викаше болезнено .На Ант му кипна и тогава усети всичко пред него става черно и изведнъж Ант видя как цялото мазе се изпълва със студен въздух и как всичко се вледенява .Врата падна и Блекроуд видя че от ръцете му са се появили някакви подобни на ледени остриета колове. Бяха дълго около два метра и сигурно зареди това вратата е паднала . Изтича по заледените стълби като усети че се подхлъзва но бързо се овладя . Видя че мъжа се е надвесил над момичето и я насилваше приближи се съвсем малко и видя как мъжа се свива на топка и започан да вика от болка уплашен поглед се появи на лицето на Младежа и изтича до момичето като й помогна да стане . Вратата все още бе отворена затова той я задърпа към нея но на вратата се появиха и другите бандити Ант направи същото и с тях тя всички паднаха заедно на земята като момчето и момичето се затичаха по улицата .
-Сега на къде ?-Попита момичето .Момчето я погледнах и видя страха в очите й .
-Спокойно с него е свършено няма да те наранява повече .-Усмихна се окуражително той и видя че погледа й омеква и се усмихва .
Те седнаха на една пейка и започнаха да си говорят за какво ли не тя му каза името си и той неговото . Значи тя се казваше Бела ... какво хубаво име .
Това бе единствения спомен от две години насам .
Антъни Блекроуд вече беше на 12 а с Бела вече бяха заедно бяха много щастливи и той можеше да контролира дарбите си .Той бе толкова щастлив че я е намерил вече не се чувстваше самотен и те бяха сами .На всеки месец баща му им пращаше пари докато не умря тогава те се преместиха в къщата и заживяха там ... той имаше завещание от баща му с което те живяха но те не бяха щастливи там . Нещо започна да става с Бела тя започна да не яде и беше отпаднала не спеше отидоха на лекар и те откриха че тя е болна левкимия .Това уби Антъни искаше да прекакра колкото се може поече време със Бела да бъдат щастливи докато той не я загуби . Но това започна да е трудно тя не искаше да излиза а тоой бе поттиснат искаше да я изведе но тя не ставаше от леглото . Един ден Антъни се събуди и откри че тя не диша Ант пребледня и се разплака това бе ако тя бе мъртва и той щеше да е мъртъв . Тогава той изпадна в депресия отказа да я погребе ако се съгласи тя да бъде тикната под земята това щеше да значи че ще трябва да зарови и спомените си заедно с нея а той не искаше да прави това той я обичаше толова много . Годините за Антъни се нижеха сякаш бяха безкрайни и всеки ден прекаваше времето си в гледане на мъртвото й тяло . Той не можеше повече да живее с болката от това да гледа безжизненото й тяло и тогава реши да я освободи .Знаеше че сега тя е в Рая но не искаше да се сбогува с нея . Ант стана на 16 и вече бе погребал Бела но не и спомените за нея всеки ден разглеждаше албумите им със снимки още от деца докато тя не умря но това го караше да тъгува още повече . Той реши да се премести в нов град но щеше да изчака да стане на 17 за да може да започе на ново .И ето че посрещна деня в който стана на 17 сам и това го наведе на спомени от детството си .Събра багажа си и със сълзи на лице той се премести в Дарк Вил .

Снимка:

Личност, която използвам за лик: Lee Seung-hyun

Семейство:Мъртви .

Допълнителна информация: (по желание)

Одобрен си!Добре дошъл и приятно прекарване!

Фамилията вече е заета.Разбери се с потребителите да си им сестра или роднина или ми кажи да я сменя и ще те одобря. ^^

Вече си одобрена!Добре дошла и приятно прекарване!Само си попълни character sheet-а ^^

Име:Кейлъб Ривърс

Години:18



Раса:Върколак

Дарба:Зооморфия,чете мисли,вижда бъдещето;



История:Кейлъб е даден за осиновяване от биологичната си майка,Клаудия Ривърс,преди около петнадесет години,когато той е бил едва тригодишен.Кейлъб живее в приемни домове.Когато навършва седемнадесет години,той започва да се занимава с кражби на коли.Работи за някакъв неизвестен,дори маловажен престъпник в Алънтаун.Доста сръчен е и успява с всяка кражба.Доста разбира от техника - в това число и телефони и компютри.Може да свали всякаква информация от най-добре заключения телефон и да хакне всеки компютър или лаптоп,независимо колко добра е защитата му.
Кейлъб живее при приемните си родители,които не са точно такива,каквито очаква всяко едно нормално дете на тази възраст.Всеки един долар,който Кейлъб изкарва,макар и нечестно,майка му го прибира за себе си.
Кейлъб усеща,че се случва нещо с него.Нещо странно и не може да си обясни промените в тялото му.Усеща разлики в настроението си,дори в поведението си,най-вече при пълнолуние.
Една вече,просто нещастието се случило.Качвайки се,нагоре по стълбите към своята стая,Кейлъб засича майка си,която бива видимо раздразнена , заради късния час,в който се прибира "сина й".И когато се опитва да го вразуми и да вземе парите,които днес е спечелил,в невниманието и раздразнението си,Кейлъб не успява да направи нищо -мн тя просто пада по стълбите и чупи врата си.
Кейлъб не беше готов за тази промяна,не знаеше дори как да я приеме.Заминава за Мистик Фолс,за да изчисти името си и да започне на чисто.

Характер:След промяната си при първото пълнолуние,характерът на Кейлъб драстично се променя.Става вглъбен в себе си непрокопсаник. Нищо не е в състояние да промени мнението му. Опитва се да създаде погрешното впечатление, че е спокоен и търпелив, а всъщност е сръдлив и неврастеничен. Приема всички околни за мързеливци, които влачи на буксир, ненавижда хората, които са в добро настроение и прави всичко възможно да им го развали.

Външен Вид:Кейлъб е от момчетата,които харесват себе си.Независимо какво ще му кажеш или направиш,за него си той остава най-добрия и най-добре изглеждащия от всички.Самочувствието му е до небето и засега не се е намерил никой,който да му го върне на земята.
Висок и атлетичен е,с дълга,тъмна коса,очите му са кафяви.Има добри маниери и знае винаги как да се държи с една дама.Трудно остава незабелязан.

Одобрен си!Добре дошъл и приятно прекарване!