Илуминати

- lyndsy fonseca -

Име:

Клеа. Просто Клеа. Име, което не значи нищо за нея. Просто един прякор, поредният етикет. Можеше да бъде всяко друго име. Честно, Клеа наистина не намираше нещо специално в него, но то бе специално. Специално, защото то бе името, което сама си даде, когато друг не я удостои дори с това.

23. Толкова кратко време, за което се бе случило толкова много... Но времето и годините винаги бяха относително понятие, каквото бе и самият живот. Клеа поддържа тази философия и не се замисля над възрастта си. Не хабеше нервите си погрешната насока. Тя действа, пък когато бе време щеше да понесе края на съдбата си.

Контрол. Пълен контрол над нечие съзнание. Не се ограничаваше единствено с човешкото, но и с останалите. Промъква се в чуждите сънища със способността да ги променя, втълпява мисли, изгражда илюзии, внушава.

„Коя съм аз? Името ми е Клеа. Ако не го бях дала сама на себе си, нямаше да имам такова. Така че не очаквайте от мен история за красотата на живота и силната майчина любов. Не познавам тази благодетел на съдбата. Животът ми бе вечна борба, в която или оцеляваш, или загиваш заедно с идеалите си, а аз имах много идеали. Не познавам майка си. Починала е при раждането ми или малко след това. Баща ми не говореше за нея. По-голямата ми сестра Лорейн също. Ако ме познавахте поне малко, сега щяхте да се питате защо ви говоря за себе си, когато Лорейн бе звездата. Тя притежаваше всичко. Чар, харизма, красова, невинност. Тя бе гордостта на баща ми. Бе важно тя да получи най-доброто от живота, да вкуси всяка сладост, а за мен оставаше онова, което й бе в излишък. И все пак тя не бе същинското зло. Същинското зло бе онова, което я разглези по този начин, но това не е нейната история. Това е моята история. Единственият шанс да получа малко от щастието на живота.
Аз бях нежелана. Никой не го прикриваше. Винаги усещах хладнината в тона и на двамата. Неприветливостта се прокрадваше в самотните и безсънни нощи, в часовете, прекарвани в кухнята като прислужница на семейство Уилямс, отколкото като част от тях. Пречках се на баща ми, защото той не желаеше второ дете, както и на Лорейн, защото така винаги липсваше нещо в перфектният ѝ живот - моята липса.
външност;;И нищо не опираше до външният вид. Не бях по-различна, дори можеха да ми се препишат качествата на красавица като нея. Висока съм, но твърде висока. С овално лице с меки черти и бледи устни. Може би съм малко по-бледа от обичайното, но не изглеждам болнава. Напротив тази бледност някак ми придава по-загадъчно излъчване. Притежавам стройна фигура с плавни извивки, не съм твърде слаба. Зад гъстите мигли се крият зеленикавите ми ириси. Очите ми притежават един неустоим чар, състоящ се от контраста на морска синева със сапфирените оттенъци. Погледът ми е настоятелен, предизвикателен и в същото време искрен. В цялото това външно излъчване се забелязва наличието на правилни грижи. Поддържани нокти, изящни пръсти, крехки китки, нежна женска външност, с която би трябвало да се гордее всеки. Но не бе просто външността. С всяко действие аз бях по-добра от Лорейн. Излъчвам грация и финес, за които тя можеше единствено да мечтае. С усилия ме достигаше, докато аз без проблем се движа грацията на котка, стъпвам леко и плахо като сърна и пак съм достатъчно настойчива като хищник. Но наистина не бе просто външността...
характер;; Аз съм силна, независима и търпелива. Не ми липсва находчивост. Може би съм леко скарана с тактичността, но не е от значение, когато знам в кой момент е по-добре да замълча. Откровена съм. Не понасям лъжите. Своенравна и инатлива са ми като презиме.Няма начин, по който да се вслушам в чужд съвет. Не се доверявам лесно, почти никога не го правя, но всяко нещо си има изключения. Вслушвам се в инстинктите си, което често ме прави импулсивна. Лесно се овладявам, но пък бързо губя самоконтрола си. Избухлива съм, признавам. Обикновено първо се поддавам под тласъците на яростта, а едва след това обмислям ситуацията. Много биха ме оприличили на хладна и безчовечна. Признавам, че може би има нещо вярва но в това. Но не е в мен вината, а в животът, който е създал характера ми. Бих се нарекла реалист. Не обичам да мърморя, както и да давам лъжливи надежди, въпреки че винаги гледам на нещата откъм добрата страна. Може би тайно искам всичко да е по-красиво, отколкото всъщност е. Но това е само онова, което бих ви позволила да видите. Вътре под този плътен слой отчужденост се крие една ранена и изтерзана душа. Една безимена, принудена да търпи твърде много, загубила вярата си във всичко и научена единствено да води вечни битки, от които винаги да излиза победител без да осъзнава, че по този начин все повече разрушава себе си и се отдалечава от човечността си.
И въоръжена с тази качества извоювах първата си победа. Победата над тираните, които ме тъпчеха цели деветнадесет години. Бях на седемнадесет, когато Лорейн загуби зрението си. Нелеп и нещастен инцидент, който не ѝ попречи да бъде всеобщата любимка. Напротив... Дори тогава вниманието бе двойно. Баща ми бе готов да я ожени за всеки, предложил му добра сума за нея. Истина бе, че след този инцидент тя бе по-долу дори и от мен в очите му, но все пак разполагаше с влияние и бе по-продуктивна. Той просто искаше да се отърве от нея, да я продаде на богат глупак и да устрои живота си. Тогава аз щях да бъда принудена да напусна семейния дом и да слея живота си с хилядите други бездомни, но кой ли да подозира, че аз далеч не бях толкова безпомощна, колкото изглеждах... Впрочем всичко това се развиваше в Ню Орлиънс. Бях на две седмици път, когато местната полиция нахлу в дома ни след подаденото обаждане за обир. Намериха единствено два трупа - този на Лорейн, с ясни следи на разстрел, и този на баща ми с огнестрелна рана в областта на сърцето. Това бе, защото никога не бе допуснал любовта към мен до този ненужен камък в гърдите си."

„Как стигнах тук? Интересна история, която вероятно ви интересува. Всъщност няма нищо фрапантно в живота ми след убийството на единствените ми роднини. Бях на двадесет и една, когато съдбата ме срещна с Дарк Вил. Нямам определена цел, но чувствам, че може би тук е мястото ми предвид коя съм и каква съм..."